ИЗБЕРЕТЕ ЕЗИК:
Layout Image

Св. Андрей Юродиви

 Св. Андрей Юродиви св. Андрей Христа ради Юродивый † около 936 година


Св. Андрей Юродиви
св. Андрей Христа ради Юродивый
† около 936 година

Църковни песнопения

Христовите думи – блажени бедните духом, защото е тяхно царството Небесно –
се изпълниха в тебе, блажени Андрее.
Като си обеднял духом, ти си получил Небесното царство.

Тропар, глас 1

Глас апостола твоего Павла услышав глаголющ: мы юроди Христа ради,
раб твой Андрей юрод бысть на земли, тебе ради, Христе Боже,
темже ныне память eго почитающе,
тебе молимся: Господи, спаси душы наша.

Чул гласа на Твоя апостол Павел, говорещ: ние станахме безумни заради Христа,
Твоят раб Андрей бе безумен на земята заради Тебе, Христе Боже:
затова, ние, почитащите неговата памет,
Те молим, Господи: спаси нашите души.

Кондак, глас 4

Во юродство претворився волею, мира сего красоты отнюдь возненавидел еси
плотская мудрования увядил eси, постомъ и жаждею, и зноем, и студению мраза, от дождя и снега,
и от прочия воздушныя тяготы никогдаже уклонився,
очистил eси себе, яко злато в горниле, Андрее блаженне.

Доброволно превърнал се на безумен, си възненавидял красотата на този свят,
изсушил си плътското мъдруване с глад и жажда, зной и студ, дъжд и сняг,
и без да отбягваш другите въздушни теготи,
си очистил себе си като злато в огън, блажени Андрее.

 

 

Кратко животоописание

Св. Андрей Юродиви – раб у Теогност в Цариград. Освободен, живял в пълна нищета. Търпял презрения, считали го за безумен. Прозорлив, просиял в духовни подвизи. Починал в 911 година.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Много страдал св. Андрей Христа ради юродиви, но бил утешаван от Бога с много видения и откровения, а накрая Господ гo удостоил и с такова неизказано блаженство, че както св. ап. Павел св. Серафим Саровски, още през земния си живот са бил възнесен до третото небе.

По време на молитва във Влахернския храм блажени Андрей се сподобил да види Пресвета Богородица, покриваща молещите се със Своето покривало (омофор). Църквата възпоминава видението му на празника Покров Богородичен (1 октомври).

 

 

Житие на блажени Андрей, юродив заради Христа

Подвигът „юродство заради Христа“ намира оправдание в думите на св. апостол Павел:

„Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен (юродив), за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога“.

„Бог избира онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избира онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избира онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо“.

Тъй че юродивите заради Христа съзнателно взимат вид на безумни човеци, доброволно се подлагат на всевъзможни лишения, унижения и страдания, та като станат „от долен род“ на тоя свят, презрени, измет на света, да намерят милост в очите на Господа.

Светата Христова църква знае много такива юродиви. Такъв бил и св. Андрей, просиял като юродив в Цариград през деветия – десетия век.

 

Св. Андрей бил по произход славянин. Живял като роб у благочестив човек на име Теогност. Господарят оценил добротата на роба и му дал средства да получи образование. Андрей обичал да чете Свещеното Писание, да ходи на църква, да се моли и да мисли как да угоди на Бога. След известно време благочестивият Теогност му дал свобода.

Оттогава Андрей се посветил изцяло на молитва на Бога. Веднъж във видение получил от „светъл Момък“ три венеца с думите:

– Иди си с мир! И отсега бъди наш приятел и брат. Бързай на добър подвиг! Бъди безумен и беден заради Мене и ще бъдеш причастник на голямото добро в Моето царство!

Андрей отговорил:

– Не ще мога да изплатя тия хубави венци, но почакай – ще отида да попитам моя господар дали няма да ми даде злато, та да ги купя!

– Тия небесни венци не се купуват със злато, а с духовна борба – казал му явилият се от небесата „Момък“.

На другия ден Андрей взел нож, отишъл на кладенеца и нарязал на парчета горната си дреха. Правел се на безумен. Видял го някакъв готвач от господарската къща и казал това на господаря си.

Като чул, че добрият Андрей говори несвързано, господарят се опечалил. Двамата го взели наистиназа луд, свързали го със железни вериги и го повели към църквата „Света Анастасия“.

В църквата денем св. Андрей се правел на юродив, а нощем непрестанно се молел на Бога.

След четири месеца бил пуснат. Той тичал из улиците и пеел, като се показвал безумен. Понякога цяла седмица не вкусвал хляб. Дрехата му била цяла в дрипи.

В тоя голям град, посред толкова богати и щастливи хора, той, подобно на Христа, нямал где глава да подслони. Когато имал нужда малко да поспи, за да си отпочине морното му тяло, Андрей лягал на някое бунище, гдето лежали кучетата. Лягал до тях, а те не го приемали до себе си, както пише житиеписецът му. Едни ръмжели, хапели го и го гонили от себе си. Други пък бягали от него. Не отдъхнал никога под покрив, той лежал на сметта като бедния Лазар, от хора и от животни тъпкан, презиран, подритван.

 

Смиреният Божи угодник получил дар на прозорливост.

На един крадец предсказал, че ще ослепее, ако изпълни лошия си замисъл – ако отиде нощем да разкопае пресния гроб на една девица и вземе дрехите й. Крадецът не го послушал и ослепял.

Един друг човек навсякъде се хвалел, че бил християнин, а не обичал да посещава църквата и да се моли. Св. Андрей го срещнал на улицата и го изобличил пред всички наоколо с висок глас:

– Казваш, че си християнин, а не влизаш в църква. Ние се молим в храма, а ти или спиш или се занимаваш с други неща. Ако пък се отбиеш в църква, прекръстваш се и веднага излизаш. Знай, че Божията благодат няма да почива над тебе, ако не оправиш пътя си!

Веднъж Андрей, тоя чуден Божи човек, се появил на едно от тържищата в Цариград. Някои там дали да се разбере, че го считат недостоен да говори и да бъде сред тях. Те се нахвърлили срещу него и почнали да го бият. Една благочестива жена на име Варвара се спуснала да го брани от нападателите. Изведнъж пред очите на Варвара долетели много лястовици. Сред тях бил един бял гълъб, който носел маслинено клонче в човката си. Тя чула как гълъбът по човешки заговорил на св. Андрей:

– Смирени Андрей, приеми това клонче, което Сам Бог Вседържател ти изпраща от рая в знак на Своята благодат!

Със своята чиста душа това видяла само Варвара и прославила Бога с тия думи:

– Благословен си Ти, Господи! Колко светии имаш сред нас, за които ние нищо не знаем!

След няколко дни Андрей пак видял тая благочестива жена и й казал:

– Пази моята тайна, Варваро, докато си отида от тоя свят!

А тя му възразила:

– Как може да не се говори за такива свети неща!

 

В една люта зимна нощ св. Андрей се гушел в ъгъла на една сушинка. Там намерил да лежи куче. Той треперел от студ. Легнал до животното, за да стопли малко гърба си. Кучето избягало. Юродивият рекъл:

– О, какъв съм аз грешен и окаян човек. Не само човеците, но и кучетата се гнусят и бягат от мене! Господи, Ти, Който Сам пожела да бъда окаян, безумен и беден, подкрепи търпението ми в юродството, та ако умра през тая тежка зима, да угасна с любовта си към Теб!

Св. Андрей Юродиви бил удостоен, подобно на св. апостол Павел, да бъде издигнат до третото небе. Там видял той Христа Господа в цялата Му слава: Много небесни сили с песен славословели Бога и се кланяли пред престола Му.

По-късно св. Андрей разказал за видението си с тия думи:

– Такава радост ме обзе, като видях Господа, че и сега не мога да я изкажа с думи! В трепет лежах пред моя Владика и Господ. Чудех се на Неговото милосърдие, че допусна мене, грешния и нечист човек, да застана близо до Него и да видя Неговата красота. Докато ангелите пееха, аз се намирах в рая и си мислех: защо не виждам тук пречистата Божия Майка св. Богородица? Изведнъж един мъж, светъл като облак, с кръст в ръка, застана до мене и рече: „Ти искаш да видиш Небесната Царица. Няма я тук сега. Тя отиде долу в бедния свят на земята, да помага на човеците, да утешава скърбящите. Нали знаеш, че тя е Надежда на безнадеждните? Затова гледа да бъде повече сред тях. Бих ти показал тук нейното свято място, но няма време. Трябва да се върнеш обратно, откъдето си дошъл, както е заповядал Владиката!“

Понеже не видял в рая св. Богородица, Андрей Юродиви се удостоил да я види във Влахернската църква в Цариград, дошла да помага и да закриля хората. Видял я той как държи в ръцете си омофор, обкръжена от пророци, апостоли, ангели. [Виж също Влахернска икона на Божията Майка]

 

Много чудеса извършил св. Андрей. Много грешници обърнал в пътя на спасението. Но никога при тия дивни прояви на Божията милост към него не се възбудили в душата му гордост и самонадеяност. Той продължавал да пази най-дълбоко смирение, като унижавал себе си пред Бога и човеците и като се молел постоянно за ония, които му се присмивали, както и изобщо за всички грешници.

Св. Андрей починал в дълбока старост.

Светата Църква, като празнува паметта му, слави неговото смирение и доброволната му бедност с песента: „Христовите думи – блажени бедните духом, защото тяхно е царството Небесно – се изпълниха в тебе, блажени Андрее. Като си обеднял духом, ти си получил Небесното царство!“

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

Житие на свети Андрей, юродив заради Христа

При царуването на гръцкия император Лъв Велики – Мъдри, син на император Василий Македонец*, в Константинопол живеел един мъж на име Теогност. Той купил множество роби, сред които било и едно момче, славянин по произход, на име Андрей**. То било прекрасно и се отличавало с добър нрав.

* Василий Македонец – бащата на византийския император Лъв VI Велики – Мъдри, царувал от 867 до 886 г. и поставил начало на т. нар. Македонска династия. Бел.ред.

** Във всички славянски преписи на житието свети Андрей Юродиви е наречен славянин, според гръцкия оригинал – скит; но гърците дълги години неправилно наричали така и източните славяни, смесвайки ги с живеещото в Източна Европа диво номадско племе скити.  Бел.ред.

Теогност го обикнал повече от другите роби, назначил го за свой доверен слуга и го дал да изучава свещените книги. След като изучил Свещеното Писание, Андрей често ходел по църквите, молел се на Бога и се поучавал в книгите. Веднъж през нощта, когато стоял на молитва, злокозненият дявол, виждайки това, завидял на доброто дело и започнал силно да удря по вратата на стаята. Андрей изпаднал в ужас, спрял да се моли, бързо легнал в постелята и се облякъл в козя кожа. Като видял това, бесът се зарадвал и казал на друг демон:

– Виждаш ли този младеж: до вчера ядеше боб, а сега вече въстава срещу нас!

Като изрекъл това, дяволът изчезнал. Блаженият от страх заспал дълбоко и в съня си имал следното видение. Сторило му се, че се намира на голям площад, от едната страна на който стоели множество етиопци, а от другата – множество свети мъже в бели одежди. Между двете страни се водело състезание и борба. Тъй като етиопците, имали на своя страна един черен исполин, с гордост предлагали на облечените в бели одежди да представят и те от своя страна такъв борец, който би имал сила да се пребори с техния исполин, хилядоначалник на безбройния им легион. Черните етиопци се хвалели със силата си, но белоризците не им отговаряли нищо. Блаженият Андрей стоял там и гледал, желаейки да узнае кой ще се реши да влезе в борба с този страшен противник. И ето, той видял един слязъл от високото прекрасен юноша, който държал в ръцете си три венеца: единият от тях бил украсен с чисто злато и скъпоценни камъни, другият с голяма блестяща перла, а третият, най-големият, бил сплетен от неувяхващи бели цветя и клонки от Божия рай. Красотата на тези венци била толкова чудна, че нито човешкият ум можел да я побере, нито човешкият език – да я опише.

Като видял това, Андрей си помислил как би могъл да получи поне един от трите венци. Той се приближил до явилия се юноша и му казал:

– Заради Христа, кажи ми, продаваш ли тези венци? Макар и сам да не мога да ги купя, ще отида и ще кажа на моя господар, и той ще ти заплати за венците, колкото пожелаеш.

Лицето на юношата просияло и той му казал:

– Повярвай ми, възлюбени, че дори и да ми донесеш златото на целия свят, аз не бих продал нито на тебе, нито на някой друг дори и едно цветче от тези венци, защото те са направени от небесните Христови съкровища, а не от украшенията на суетния свят. С тях се увенчават тези, които побеждават черните етиопци. Ако искаш да ги получиш, и то не само един, но и трите, влез в единоборство с черния етиопец и когато го победиш, ще вземеш от мене всичките венци.

Като чул това, Андрей се изпълнил с решимост и казал на юношата:

– Повярвай ми, аз ще направя всичко, което ми кажеш, само ме научи на неговите хитрости.

Юношата казал:

– Нима не знаеш в какво се състои неговата ловкост? Етиопците не са ли страшни и грозни на вид, и в същото време – много слаби? Не бой се от огромния му ръст и страшния му поглед: той е слаб като гнила трева!

Укрепявайки Андрей с тези думи, прекрасният юноша започнал да го учи как да се бори.

Той казвал:

– Когато етиопецът те хване и започне да се бори с тебе, не се бой, но го хвани с кръстното знамение и ще видиш Божията помощ.

След това блаженият излязъл напред и със силен глас извикал на етиопеца:

– Излез на борба!

Етиопецът заплашително се приближил, хванал Андрей и в продължение на много време го повалял ту на едната, ту на другата страна. Етиопците започнали да ръкопляскат, а облечените в бели ризи сякаш пребледнели, защото се боели, че етиопецът може да удари Андрей в земята. Андрей вече бил почти победен от етиопците, но се съвзел и с кръстното знамение се устремил към него. Бесът рухнал като огромно отсечено дърво и при падането ударил челото си в камък и завикал: Горко ми, горко ми! Облечените в светли одежди се изпълнили с голяма радост. Те взели Андрей на ръцете си и го издигнали нагоре, започнали да го целуват и тържествували от победата му над етиопеца.

Тогава черните воини посрамени се обърнали в бягство, а прекрасният юноша дал на Андрей венците, целунал го и казал:

– Върви си с мир! Отсега нататък ти ще бъдеш наш приятел и брат. Приеми върху себе си подвига на добродетелите: бъди гол и юродив заради Мене** и в деня на Моето царство ще бъдеш причастник на много блага.

Юродство само по себе си означава безумие. – Юродството за Христа представлява особен, висш вид християнско подвижничество. Въодушевени от гореща ревност и пламенна любов към Бога, юродивите заради Христа, като не се задоволявали с всички други лишения и самоотричане, се отричали и от главното, което отличава човека от всички други земни същества – от обичайното използване на разума, като приемал доброволно върху себе си вида на безумен човек, който не знае нито приличие, нито чувство за срам, и си позволява понякога съблазнителни на пръв поглед действия. При пълно самосъзнание, като се представяли за лишени от разум, юродивите заради Христа се подлагали на непрестанни оскърбления, бивали изоставени и отхвърлени от почти всички; макар че живеели в обществото, те били не по-малко самотни от живеещите в дивите пустини. Отказвали се напълно от всяка собственост, от всички удобства и блага на живота, свободни от всякаква привързаност към земното, без определено прибежище и изложени на всички случайности на безприютния живот, тези Божии избраници били сякаш пришълци от друг свят. Храната, дрехите и жилището като че не представлявали съществена потребност и необходима жизнена принадлежност за тях. Наред с това юродивите винаги запазвали възвишен дух, непрестанно издигали очите на ума и сърцето си към Бога, постоянно горели духом пред Него. Като понасяли без вина толкова оскърбления и лишения, те били чужди и на духовната гордост и смятали себе си за големи грешници. Юродството заради Христа е доброволно постоянно мъченичество, постоянна борба против себе си, против света и дявола, и при това най-трудна и жестока. – Привидно лишени от здрав човешки разум, юродивите вършели подвизи на любов към ближния, недостъпни за другите хора. Без да се стесняват да казват истината в очите на някого, със своите думи или необикновени постъпки те ту страшно изобличавали и поразявали несправедливите и грешни хора, често могъщи и силни на деня, ту радвали и утешавали благочестивите и богобоязливите. Нерядко юродивите се движели сред най-порочните членове на обществото с цел да ги изправят и спасят, и много от тези окаяни връщали в пътя на истината и доброто. Тъй като имали дар да предсказват бъдещето, със своите молитви те нерядко избавяли съгражданите си от заплашващите ги бедствия и отклонявали Божия гняв от тях. – При всички трудности подвигът на юродството изисквал от светите подвижници и висока мъдрост, за да обръщат своето безславие в слава Божия и поучение на ближните, без да допускат в смешното нищо греховно, в изглеждащото неблагопристойно нищо съблазнително или обидно за другите. – Първите подвижници на юродството заради Христа се появили твърде рано, в люлката на първоначалното монашество – Египет, през втората половина на IV век.  Бел.ред.

Като изслушал всичко това от прекрасния юноша, блаженият Андрей се събудил от сън и се удивлявал на необичайното съновидение. Оттогава той станал юродив заради Христа.

На другия ден, като станал от сън, той се помолил, взел един нож и отишъл при кладенеца; тук съблякъл дрехите си и, представяйки се за лишен от разум, ги нарязал на части. Рано сутринта готвачът дошъл за вода при кладенеца и като видял, че Андрей сякаш е изгубил ума си, отишъл и разказал за това на господаря им. Скърбейки за Андрей, господарят отишъл при него и го намерил безумен и говорещ неразумно. Като си помислил, че Андрей е обхванат от бяс, той му сложил железни вериги и заповядал да го отведат в църквата на света Анастасия. През деня Андрей се преструвал на лишен от разум, а през нощта се молел на Бога и на света Анастасия. Дълбоко в сърцето си размислял за това, угодно ли е на Бога предприетото от него дело или не, и искал да получи известие за това.

Когато размислял така, видял във видение пет жени и един световиден старец, които ходели, лекували и посещавали болните; те дошли и при Андрей и старецът казал на най-старата жена:

– Господарке Анастасия! Защо не го излекуваш?

– Учителю – отговорила жената, – него го е излекувал Този, Който му е казал: стани юродив заради Мене, и в деня на Моето царство ще бъдеш причастник на много блага. Той няма нужда от лекуване.

Като казали това, те отишли в църквата и повече не се върнали, макар че Андрей гледал след тях дотогава, докато започнали да бият камбаните за утреня. Тогава блаженият разбрал, че неговият подвиг е угоден на Бога, възрадвал се духом и започнал да се подвизава още по-усърдно – нощем в молитва, а денем в подвизите на юродството.

Веднъж блаженият Андрей по обичая си възнасял от дълбочината на сърцето си топла молитва към Бога и света мъченица Анастасия. И ето, при него дошъл във видим образ дяволът с множество бесове, държейки секира; другите бесове носели ножове, дървета, колове и копия, като че искали да убият блажения. Появил се и предишният етиопец, в този вид, в който се борел с Андрей, и още отдалече изревал срещу него. Той се нахвърлил върху светеца и искал да го разсече с брадвата, която държал в ръцете си. След него се втурнали всички останали демони. Светецът издигнал ръце и със сълзи викнал към Господа:

– Не предавай на зверовете душата, която Ти въздава слава и чест!

След това отново извикал:

– Свети апостоле Иоане Богослове, помогни ми!

И ето, загърмял гръм, дошли множество хора и пред него застанал един благообразен старец с лице, по-светло от слънцето, придружен от голямо множество слуги. Той строго и страшно заповядал на тези, които били с него:

– Затворете вратата, за да не избяга нито един от тях!

Веднага затворили вратата и всички етиопци били хванати. И Андрей чул как един бяс казвал на другаря си:

– Проклет да е часът, в който се съблазнихме, защото Иоан е немилостив и иска жестоко да ни мъчи!

Свети Иоан заповядал на дошлите с него хора, облечени в бели одежди, да свалят железните вериги от шията на Андрей. След това застанал зад вратата и казал:

– Доведете етиопците при мене един по един.

Довели първия бяс и го проснали на земята. Апостолът взел веригата, свил я и му нанесъл сто удара. Бесът викал като човек:

– Помилвай ме!

След това проснали другия демон и го били; после и третия, който също получил толкова удари. Ударите, които Господ нанесъл на бесовете, били не призрачни, а истински наказания, които причиняват страдание на бесовския род. Когато всички етиопци били наказани по този начин, Иоан им казал:

– Вървете и покажете на своя баща, сатаната, нанесените ви рани – да видим, дали ще му бъде приятно!

След като облечените в бели одежди си отишли и демоните изчезнали, благолепният старец се приближил към Божия раб Андрей, сложил веригите на шията му и му казал:

– Ти виждаш, колко бързо ти се притекох на помощ: аз много се грижа за тебе, защото Бог ми е възложил това. И така, потърпи: скоро ще бъдеш пуснат и по своя воля ще ходиш, където ти е угодно.

– Кой си ти, господарю мой? – попитал Андрей.

Старецът отговорил:

– Аз съм този, който се беше облегнал на гърдите Господни (Иоан. 13:22; 21:20).

Като казал това, той просиял като мълния и се скрил от очите на младежа. Блаженият Андрей прославил Бога за това, че му изпратил на помощ Своя възлюбен ученик.

След явяването на свети Иоан Богослов, разговора с него и мъченията, причинени на бесовете, блаженият Андрей, бидейки окован, както преди, легнал и искал да заспи, и в това време изпаднал в състояние на възторг. Той се видял в царските палати. На престола във велика слава седял Царят, Който повикал Андрей при Себе Си и го попитал:

– Желаеш ли от цялата си душа да се трудиш за Мене?

Андрей отговорил:

– Желая, Господи!

Царят му дал да вкуси нещо много горчиво и при това му казал:

– Такъв е скръбният път на работещите за Мене в този свят.

След това Той дал на Андрей да вкуси нещо по-бяло от сняг и по-сладко от манна. Като го вкусил, Андрей се развеселил и забравил горчивината на първата храна. И Царят му казал:

– Такава е Моята храна за онези, които Ми служат и мъжествено претърпяват всичко докрай. И ти мъжествено извършй подвига, който си започнал: защото, след като понесеш не-много страдания в този живот, ще пребиваваш вечно в безкрайния живот.

Като се събудил, Андрей размислял за това, че първата храна, която видял – горчивата, изобразява търпението в този свят, а втората – сладката – вечния живот.

След това господарят на Андрей в продължение на четири месеца го държал при себе си, след което го освободил. Като се преструвал на лишен от разум, Андрей започнал да бяга по улиците. Той ходел из града, лишаван, оскърбяван, измъчван – този, за когото не бе достоен целият свят (Евр. 11:37, 38). Едни се надсмивали над него като над безумен, други го прогонвали от себе си и се гнусял от него като от смърдящо псе, трети го смятали за бесноват, а малките деца му се присмивали и го биели. Той претърпявал всичко и се молел за оскърбяващите го.

Ако някой от милостивите нищелюбци давал на Андрей милостиня, той я приемал, но я давал на другите просяци. Впрочем, той раздавал така, че никой да не знае, че дава милостиня; уж се сърдел на просяците и като че искал да ги бие, и като юродив им хвърлял в лицето парите, които държал в ръцете си, а просяците ги събирали. Понякога три денонощия не вкусвал хляб, понякога гладувал цяла седмица, а ако не се намирал никой, който да му даде парче хляб, изкарвал без храна и втора седмица. За дреха му служели негодни за нищо дрипи, които едва прикривали голотата на тялото му. Уподобявайки се във всичко на свети Симеон, юродив заради Христа*, той през деня бягал по улиците, а нощта прекарвал в молитва.

* Свети Симеон, юродив заради Христа, се подвизавал в Сирия, в Едеса, около 590 г. Паметта му се чества на 21 юли.  Бел.ред.

Мaкар че живеел в такъв голям град, сред толкова много хора, той нямал къде глава да подслони. Просяците го прогонвали от колибите си, а богатите не го пускали в дворовете на къщите си. Когато имал нужда да поспи и да даде покой на измъченото си тяло, той търсел сметището, където лежали кучетата, и лягал при тях. Но и кучетата не допускали до себе си Божия раб. Едни го хапели и го прогонвали, други сами бягали от него. Той никога не заспивал под покрив, но винаги на студ и жега като Лазар на гноището, презиран от хората и животните. Така страдал доброволният мъченик и така се надсмивал юродивият над целия свят: защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците (1Кор. 1:25)*. И благодатта на Светия Дух се вселила в него, и той получил дара на прозорливостта, защото започнал да вижда скритите помисли на хората.

Юродството заради Христа, което светът смята за безумие, е най-висшата, истинна премъдрост, в противоположност на мъдростта на този свят, която е безумие пред Бога. Цитираните по-горе думи на апостола заедно със следващите, приложими към свети апостоли и към много Божии светии, в много голяма степен се отнасят за юродивите заради Христа: онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците… Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо. Тези думи на апостол Павел могат да бъдат прекрасно обяснение на великия подвиг на юродството заради Христа. Бел.ред.

Веднъж в Константинопол починала дъщерята на един знатен мъж, която прекарала целия си живот в девствена чистота. Преди смъртта си тя завещала да я погребат извън града на гробището за бедни, което се намирало в градината на баща й. Когато починала, я отнесли на това място и я погребали по християнския обичай. По това време в Константинопол имало един гробар, който разравял гробовете и свалял дрехите от мъртъвците. Той стоял на пътя и гледал къде ще погребат девицата. Като забелязал мястото на гробницата й, той решил с настъпването на нощта да разкопае гроба и да свали дрехите от мъртвата.

Тогава се случило и свети Андрей като вършел обичайните подвизи на юродството заради Христа, да отиде на това място. Още щом видял този гробар, той предвидил духом злото му намерение. Като желаел да отклони крадеца от замисленото дело и предугаждал какво наказание ще последва за него след това, свети Андрей го изгледал сурово и като се преструвал се на разгневен, казал:

– Така казва Духът, съдещ онези, които похищават дрехите на лежащите в гробовете: ти повече няма да видиш слънцето, няма повече да видиш деня, нито човешко лице; за тебе ще се затворят вратите на дома ти и никога повече няма да се отворят; за тебе ще помръкне денят и никога повече няма да видиш светлина.

Като чул това, гробарят не разбрал за какво говори светецът и си тръгнал, без да обръща никакво внимание на думите му. Светецът още веднъж погледнал към него и казал:

– Ти тръгваш? – Не кради! Ако направиш това, то – свидетелствам с името на Иисуса – никога няма да видиш слънцето.

Като разбрал за какво му говори светецът, гробарят се удивил, откъде светецът знае за намерението му и, като се върнал при него, казал:

– Ти наистина си обхванат от беснуване и по дяволско внушение говориш за тайнственото и неизвестното! Аз нарочно ще отида там, за да видя дали ще се сбъднат думите ти!

След това светецът си тръгнал, като продължавал да юродства. Когато се свечерило, крадецът избрал удобно време, и отместил камъка от гроба и най-напред взел горната дреха на покойната и всички украшения, които били скъпоценни. Като взел това, той мислел да си върви, но някакъв вътрешен глас му подсказал: Свали и ризата: тя е хубава. Като свалил и ризата, гробарят искал да излезе от гроба. Но мъртвата девица по Божия заповед вдигнала дясната си ръка, ударила гробаря по лицето и той веднага ослепял. Тогава нещастният се ужасил и от страх затреперили челюстите, зъбите, коленете му и всичките му кости. Мъртвата девица отворила устата си и казала:

– Нещастни и окаяни човече! Ти не се побоя от Бога и не помисли, че и ти си човек! Ти би трябвало да се засрамиш от девическата голота; не ти ли стигна това, което взе, поне да беше оставил ризата върху голото ми тяло. Но ти не се смили и постъпи жестоко с мене, като мислеше да ме направиш за посмешище пред всички свети деви в деня на второто пришествие Господне. Но сега аз ще постъпя с тебе така, че ти повече никога няма да крадеш, за да бъде известно, че е жив Бог Иисус Христос и че след смъртта има съд, въздаяние и наказание.

Като изрекла тези думи, девицата станала и взела ризата си. Облякла се в нея и след като сложила на себе си всичките дрехи и украшения, легнала и казала:

– Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш… безопасност (Пс. 4:9).

С тези думи тя отново починала в мир. А този нещастник едва имал сили да излезе от гроба и да намери оградата на градината. Като се хващал с ръце ту за една, ту за друга страна на оградата, той излязъл на близкия път и бавно тръгнал към градските врати. Когато го питали защо е ослепял, той разказвал съвсем не това, което било в действителност. Но впоследствие разказал всичко, което се случило с него, на един свой приятел. Оттогава той започнал да проси милостиня и така се препитавал. И често си казвал:

– Бъди проклето, гърло мое, защото заради тебе ме постигна слепота!

Спомнял си и за свети Андрей и се удивлявал как всичко се сбъднало според предвидяното и предреченото от светеца.

Веднъж, когато ходел из града, свети Андрей видял, че насреща му носят покойник. Починалият бил много богат човек и след ковчега му вървяло голямо множество народ със свещи и кадилници. Църковнослужителите пеели обичайните погребални песнопения, а роднините и близките на покойника плачели и ридаели. Виждайки с прозорливите си очи какво ставало с мъртвеца, светецът се спрял и като изпаднал задълго в пълно безчувствие, той видял с духовните си очи множество етиопци, които вървели след ковчега и викали:

– Горко му, горко му!

Едни от тях държали в ръцете си чували, от които разсипвали пепел върху хората, вървящи след мъртвеца. Други играели и се смеели безсрамно като блудници, трети лаели като кучета, четвърти грухтели като свине. Мъртвецът бил предмет на радост и веселие за тях. Някои от бесовете го обикаляли и го ръсели със смрадна вода, други летели във въздуха около одъра, на който лежал. От трупа на умрелия грешник се носела непоносима смрад. Вървейки след мъртвеца, бесовете ръкопляскали и предизвиквали ужасен тропот с крака, надсмивали се над пеещите и казвали:

– Нека Бог не даде на никого от вас да види светлината, жалки християни, защото вие пеете над едно псе: Със светиите упокой душата му, и при това наричате него, свързания с всяко зло, раб Божий.

Като погледнал отново, Андрей видял, че един от бесовските князе, с огнен поглед, вървял към гроба на този окаян и носел смола и сяра, за да изгори тялото му. Когато погребението свършило, свети Андрей видял ангел в образа на прекрасен юноша, който вървял и плачел с горчиви сълзи. Минавайки, ангелът се приближил към свети Андрей. Последният си помислил, че този юноша е един от близките на починалия и затова плаче така, приближил се към него и казал:

– Моля те, в името на Бога на небето и земята: кажи ми каква е причината за твоя плач. Защото никога и никого не видях така да плаче за починалия, както ти.

Ангелът отговорил:

– Ето защо проливам сълзи: аз бях поставен да пазя покойния, когото ти видя, когато го носеха към гроба, но го взе дяволът. Ето защо плача и скърбя.

На това светецът му отговорил:

– Сега разбрах кой си ти; моля те, свети ангеле, разкажи ми, какви грехове е извършил покойният, заради които дяволът го е взел в ръцете си?

– Андрей, избраниче Божий! – отговорил ангелът. – Тъй като ти искаш да узнаеш за това, ще ти разкажа, без да скривам нищо. Аз виждам красотата на твоята свята душа, блестяща подобно на чисто злато: като те видях, малко се утеших в скръбта си. Този човек беше на голяма почит при царя, но беше голям грешник и водеше престъпен живот. Той беше и блудник, и прелюбодеец, заразен със содомски грехове, ласкател, немилосърден, лъжец и човеконенавистник, злопаметен, подкупен и клетвопрестъпник. Той измъчваше бедното си семейство с глад и побои, оставяйки ги голи и боси през зимата, и дори уби много от робите си и ги зарови при конюшните. Обхванат от ненавистната на Бога похот, той оскверни до триста души с мерзки и отвратителни блудни грехове. Но и за него дойде времето за жътва и смъртта го завари в неразкаяни и неизповядани грехове. Душата му взеха бесовете, а оскверненото му тяло – както сам видя – придружаваха злите духове с поругание. Ето защо скърбя, свята душо; обзет от дълбока скръб, плача, защото пазеният от мене стана за посмешище на демоните.

На тези думи на Божия ангел светецът отговорил:

– Умолявам те, приятелю, спри да плачеш: мъртвият постъпваше зле, поради което си отиде без покаяние; сега нека се насити от плодовете на делата си. А ти, светоносни, изпълнен с всякакви добродетели, слуга на Вседържителя Господ Саваот, отсега во веки ще бъдеш под благодатта на Твоя Бог.

След тези думи ангелът невидимо се отдалечил от Андрей. Минаващите поради своето недостойнство не могли да видят ангела и като мислел, че светецът разговаря сам със себе си, си казвали един на друг:

– Погледнете този юродив, как се забавлява и безсмислено разговаря със стената.

При това го бутали, гонели го и казвали:

– Какво искаш, юродиви? Като не можеш да беседваш с хората, със стената ли разговаряш?

Светецът мълчаливо си тръгнал и като се уединил на скрито място, горчиво плакал за погибелта на нещастния, когото видял да носят към гроба.

Веднъж свети Андрей вървял из тълпата на пазара около колоната, поставена от цар Константин*.

* Тук, очевидно се има предвид знаменитата пурпурна римска колона, построена от Константин Велики в знак на благодарност за победата му над Максенций със силата на Христовия Кръст и впоследствие пренесена от него в Константинопол.  Бел.ред.

Една жена на име Варвара, бидейки просветена от Светия Дух, с ужас видяла в тълпата блажения Андрей, блестящ подобно на пламенен стълб. При това някои неразумни го бутали, други го биели и мнозина като гледали към него, казвали:

– Този човек е безумен: изгубил си е ума. Не пожелавам това и на враговете си!

А бесовете вървели след свети Андрей във вид на черни етиопци и казвали:

– О, дано да не изпрати Бог на земята друг като него; защото никой не е изсушавал сърцата ни така, както този човек, който понеже не желае да работи за господаря си, се преструва на юродив и се надсмива над целия свят.

И тази жена видяла, че етиопците отбелязвали биещите светеца и си казвали един на друг:

– Приятно ни е, че го бият безразсъдно, защото за измъчването на невинния Божий угодник те ще бъдат осъдени в смъртния си час и за тях няма да има спасение.

Като чул това, блаженият, по внушение на Божия Дух, се устремил срещу тях като пламък, опалил бесовете с дивната сила на знамението и с гняв към тях им казал:

– Не трябва да отбелязвате онези, които ме бият, защото аз се моля на моя Владика да не им вмени в грях побоите, които ми нанасят. Те правят това поради незнание и заради незнанието си получават прошка.

Когато светецът казвал това, небето изведнъж се отворило, подобно на врати, и над светеца се спуснали множество прекрасни лястовици, а в средата – голям белоснежен гълъб, държащ в човката си златен маслинен лист. И гълъбът казал на светеца с човешки глас:

– Вземи този лист, изпраща ти го Господ Вседържител от рая в знак на Своето благоволение към тебе, защото ти милваш и прощаваш на онези, които ти нанасят побои, и се молиш за тях това да не им се вмени в грях.

С тези думи гълъбът кацнал на главата на светеца. Като видяла всичко това, благочестивата жена се удивлявала и като дошла на себе си след видението, казвала:

– Колко светилници има Бог на земята, за които никой не знае!

Тя много пъти искала да разкаже видението си на други, но Божията сила я удържала. Впоследствие свети Андрей я срещнал на едно място и й казал:

– Пази тайната ми, Варвара, и на никого не разказвай нищо от това, което си видяла, докато не достигна до мястото на дивното селение, даже до Божия дом (Пс. 41:5, слав. превод).

– Честни светилниче и Божий угодниче – отговорила Варвара, – дори и да поискам да разкажа видението си на някого – не мога, защото невидимата Божия сила ме удържа.

Ходейки из града, веднъж свети Андрей срещнал един велможа и предвиждайки живота му, плюл на него и казал:

– Лукави блуднико и хулителю на Църквата, ти се преструваш, че отиваш в храма и казваш: Отивам на утреня, а сам отиваш при сатаната, за да вършиш скверни дела. О, беззаконнико, който ставаш в полунощ и прогневяваш Бога! Вече дойде време да получиш според делата си! Или мислиш, че ще се скриеш от страшното всевиждащо и всеизпитващо око на Бога?

Като чул това, велможата ударил коня и избягал, за да не бъде посрамен още повече. След няколко дни той се разболял тежко и започнал да съхне. Приближените му го носели от една църква в друга и от един лекар при друг, но това не му донесло никаква полза. Скоро този окаян човек отишъл във вечната мъка. Една нощ светецът видял около дома на този велможа Господен ангел, дошъл от запад. Ангелът имал вид на пламък и държал голям огнен жезъл. Когато ангелът се приближил към болния, чул глас свише:

– Бий този хулител, този отвратителен содомец и докто му нанасяш удари, казвай: Искаш ли още да вършиш грехове и да оскверняваш различни хора? Ще ходиш ли пак след дяволските беззакония като се преструваш, че отиваш на утреня?

Ангелът започнал да изпълнява, каквото му било наредено. При това гласът на ангела и ударите се чували, а самият той бил невидим. В такива мъчения човекът предал духа си.

Веднъж, като отишъл на пазара, свети Андрей срещнал един монах, когото всички възхвалявали за добродетелния му живот. Наистина, той се подвизавал, както подобава на монах, но бил склонен към безмерно сребролюбие. Много от жителите на града като изповядвал греховете си пред него, му давали много злато, за да го раздаде на бедните. А той, бидейки обхванат от ненаситната страст на сребролюбието, не давал на никого, но всичко прибирал и се радвал, защото виждал увеличаването на парите. Когато вървял по един път с този жалък монах, блаженият Андрей с прозорливите си очи видял, че около сребролюбеца се е обвила страшна змия. Като се приближил до монаха, светецът започнал да разглежда змията. Монахът, приемайки Андрей за един от бедните, просещи милостиня, му казал:

– Бог да те помилва, брате; нямам какво да ти дам.

Като се отдалечил на неголямо разстояние, блаженият забелязал, че във въздуха над змията било изписано с тъмни букви: Змията на сребролюбието – корен на всяко беззаконие.

Като погледнал назад, светецът забелязал двама юноши, които спорели помежду си – единият от тях бил черен и имал тъмни очи, и това бил бяс, а другият – Божий ангел, бил бял като небесната светлина. Черният казвал:

– Монахът е мой, тъй като изпълнява моята воля. Той е немилосърден и сребролюбив – и няма дял с Бога, а работи на мене като идолослужител.

– Не, той е мой – възразявал ангелът, – защото пости и се моли и при това е кротък и смирен.

Така те се препирали, без да постигнат съгласие. И се чул глас от небето към светоносния ангел:

– Нямаш дял в този монах, остави го, защото той работи не на Бога, а на мамона.

След това ангелът Господен отстъпил и духът на тъмнината получил власт над него. Като видял това, блаженият Андрей се удивлявал, че враждебният демон победил светлия ангел в спора. Веднъж светецът срещнал този монах на улицата, хванал го за дясната ръка и казал:

– Рабе Божий, изслушай ме без раздразнение, мене, твоя раб, и милостиво приеми смирените ми думи, защото заради тебе ме постигна голяма скръб и повече не мога да понасям това, че ти, който отначало си бил Божий приятел, сега си станал слуга и приятел на дявола. Ти си имал криле като серафим: защо си се предал на сатаната – да ги отреже до корен? Лицето ти е било блестящо като мълния: защо си потъмнял? Горко ми! Ти си имал многооко зрение, а сега змията напълно те е заслепила. Ти си бил слънце, но си залязъл в тъмната и бедствена нощ. Защо ти, брате, си погубил душата си, защо си се сдружил с беса на сребролюбието, защо си допуснал да пребивава с тебе? Защо събираш злато? Нима ще бъдеш погребан с него? Нали след смъртта ти то ще се даде на други! Нима искаш да те погуби скъперничеството? Тогава, когато другите умират от глад, студ и жажда, ти се веселиш при вида на многото злато. Такива ли са пътищата на покаянието? Такъв ли е уставът за монасите, който заповядва да презират суетния живот? Така ли си се отрекъл от света и това, което е в него? Така ли си се разпънал за света и цялата му суета? Нима не си чул думите на Господа, Който казва: Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед… ни две дрехи (Мат. 10:9, 10)? Защо си забравил тези заповеди? Ето, днес или утре животът ни ще свърши, а това, що си приготвил, кому ще остане (Лук. 12:20)? Нима не знаеш, че ангелът, който те пази, с плач се е отдалечил от тебе, а дяволът стои около тебе и около шията ти се е обвила змията на сребролюбието, и ти не забелязваш това. Истина ти казвам: като минавах край тебе, аз чух, че Господ се отрича от тебе. Умолявам те: раздай имуществото си на бедните, сираците, вдовиците и странниците, които нямат къде глава да подслонят. Постарай се отново да станеш приятел на Бога. Ако не ме послушаш, ще погинеш от люта смърт. В името на Иисуса Христа свидетелствам, че начаса ще видиш дявола.

След това добавил:

– Виждаш ли го?

Духовните очи на монаха се отворили и той видял дявола, черен като етиопец, звероподобен, със страшна паст; но той стоял надалече и при вида на Андрей не смеел да се приближи. Тогава монахът казал на светеца:

– Виждам го, рабе Божий, и ужасен страх ме обзема; кажи ми какво трябва да направя за спасението на душата си?

Андрей пак му казал:

– Повярвай ми, ако не ме послушаш, ще го напратя върху тебе, за да те мъчи и за да чуят за твоето посрамване не само тези граждани, но и всички четири страни на вселената; внимавай и изпълни това, което ти казвам.

Като чул това, монахът се изплашил и обещал да изпълни всичко, което му заповядвал светецът. И Андрей начаса видял, че от изток дошъл могъщ дух във вид на мълния и се докоснал до змията, унищожавайки силата й; змията като не можела да понесе това, се превърнала в гарван и изчезнала. Погинал и черният етиопец, и над монаха отново взел власт Божият ангел. На раздяла с монаха, блаженият му заповядал:

– Внимавай, нищо не разказвай за мене, а аз ще започна да те споменавам в молитвите си денем и нощем, за да те насочи Господ Иисус Христос в добрия път.

След това монахът отишъл и раздал на бедните всичкото си злато и впоследствие бил още по-прославен от Бога и от хората; мнозина му носели злато, за да го раздава на бедните. Но той заповядвал на благотворителите да го раздават със собствените си ръце, като казвал:

– Каква полза имам да работя за чужда сметка?

По времето, когато вече живеел, както подобава на монах, свети Андрей с радостно лице му се явил във видение, показал му едно светло дърво на полето, което имало цвят на сладък плод, и казал:

– Благодари на Бога, отче, за това, че те изтръгна от устата на змията и направи душата ти подобна на цветоносно дърво. Постарай се да превърнеш този цвят в сладък плод. Това прекрасно дърво, което виждаш, е образ на твоята душа.

Като дошъл на себе си, монахът още повече укрепнал в духовните подвизи и винаги отдавал благодарност на Бога и на Неговия угодник Андрей, който му посочил пътя на спасението.

Свети Андрей така благоугодил на Бога и Господ толкова го възлюбил, че веднъж той, подобно на апостол Павел, бил възнесен до третото небе (2 Кор. 12:2) и там чул неизказани думи и съзерцавал красотите на рая, невидими за смъртните. За това той сам разказал преди смъртта си на своя верен приятел Никифор.

Веднъж настанала сурова зима и в Константинопол цели две седмици се задържал силен студ; всички къщи били затрупани със сняг; от ледения вятър дърветата се чупели и птиците падали мъртви на земята. Тогава всички бедняци и просяци изпаднали в силна скръб и притеснение; като плачели, треперели и стенели, те умирали от лишения, глад и студ. Тогава и блаженият Андрей, който нямал нито подслон, нито дрехи, изпитвал немалко страдание от студа. Когато той, в желанието си макар и за малко да се скрие под покрив, отивал при други просяци, те го гонели с пръчки като куче и викали:

– Марш оттук, псе!

Като нямал убежище от сполетелите го бедствия и се отчаял за живота си, той си казал:

– Благословен Господ Бог! Дори и да умра от студ, ще умра поради моята любов към Него – но Бог е силен да ми даде търпение да понеса този студ.

Като свил в една уличка, светецът видял едно куче, което лежало там, и понеже желаел да се стопли, легнал до него. Но като го усетило, кучето станало и си отишло. Тогава Андрей си казал:

– О, колко си грешен ти, окаяни. Не само хората, но и кучетата бягат от тебе!

Когато лежал така, треперейки от лютия студ и вятър, тялото му измръзнало и посиняло и той помислил, че е дошъл последният му час, и започнал да се моли Господ да приеме с мир душата му. Но ето, внезапно усетил в себе си вътрешна топлина и като отворил очи, видял един прекрасен юноша, чието лице светело като слънце. Той държал в ръката си клонка, покрита с различни цветове. Юношата погледнал към Андрей и казал:

– Андрей, къде си?

Андрей отговорил:

– Сега се намирам в подземен ров, в мрак, в бездна (Пс. 87:7).

Тогава явилият се юноша леко допрял цъфтящата клонка до лицето на Андрей и казал:

– Приеми живот в тялото си.

Свети Андрей вдъхнал благоуханието на цветята, то проникнало в сърцето му и сгряло и оживотворило цялото му тяло. След това чул глас, който казвал:

– Доведете го да се успокои за малко тук и след това отново ще се върне.

При тези думи го налегнал сладък сън и той видял неизказани Божии откровения, за които сам подробно разказал на Никифор със следните думи:

– Какво стана с мене, не зная. По Божествено благоволение в продължение на две седмици прекарах в сладостно видение, подобно на човек, който сутринта се събужда след сладък сън. Аз се видях в прекрасен и дивен рай, и удивлявайки се в душата си, размишлявах: Какво значи това? Зная, че живея в Константинопол, а как съм попаднал тук – не зная. И още не разбирах с тяло ли, … без тяло ли … Бог знае (2Кор. 12:2). Но аз се видях в светли, сякаш изтъкани от мълния одежди, на главата ми имаше венец, сплетен от много клони; бях опасан с царски пояс и много се радвах при вида на тази красота; с ума и сърцето си се удивлявах на неизказаната прелест на Божия рай и се наслаждавах, ходейки из него. Там имаше множество градини, пълни с високи дървета, които поклащаха върховете си, веселяха очите ми и от клоните им излизаше силно благоухание. Някои от тях непрестанно цъфтяха, други бяха украсени със златовидни листа, трети имаха плодове с неизказана красота; тези дървета не могат да се уподобят на нито едно земно дърво, защото бяха насадени не от човешка ръка, а от Божията. В тези градини имаше безброй птици със златни, белоснежни и разноцветни криле. Те седяха на клоните на райските дървета и пееха така прекрасно, че от сладкото им пеене не помнех себе си: сърцето ми така се услаждаше и аз мислех, че пеенето им се чува и на самата небесна висота. Тези прекрасни градини бяха стройно подредени. Когато ходех между тях, изпълнен със сърдечна радост, видях голяма река, протичаща сред рая, която оросяваше тези прекрасни градини. По двата бряга на реката растеше лозе и разпростираше лозите си, украсени с листа и златовидни гроздове. Там от четирите страни повяваха тихи и благоуханни ветрове, от полъха на които градините се полюшваха и листата им издаваха чудно шумолене. След това ме обзе някакъв ужас и ми се стори, че стоя на върха на небесната твърд, а пред мене вървеше някакъв юноша с лице, светло като слънце, облечен в царска дреха. Помислих си, че той е същият, който ме докосна с цъфтящата клонка по лицето. Когато вървях по стъпките му, видях голям и прекрасен Кръст, подобен на дъга, а около него стояха огневидни, подобни на пламък певци и пееха сладостно песнопение, славословейки Господа, разпънат някога на Кръста. Вървящият пред мене юноша се приближи до Кръста, целуна го и ми даде знак и аз да го целуна. Паднал пред светия Кръст, аз усърдно го целувах, изпълнен със страх и голяма радост. Целувайки го, се изпълних с неизказана духовна сладост и почувствах благоухание, по-силно от райското. Минавайки край Кръста, погледнах надолу и видях под себе си нещо, подобно на морската бездна. Стори ми се, че ходя по въздуха; изплашен, аз извиках на моя водител:

– Господарю, боя се да не падна в дълбочината.

Но той се обърна към мене и каза:

– Не се бой, защото трябва да се изкачим още по-нагоре.

И ми подаде ръка. Когато се хванах за нея, вече се намирахме по-високо от втората твърд. Там видях дивни мъже, техния покой и неизказаната с човешки думи радост на техния празник. След това влязохме в някакъв дивен пламък, който не ни изгаряше, а само ни осияваше. Започнах да се ужасявам и моят водач отново се обърна към мене, подаде ми ръка и каза:

– Трябва да се изкачим още по-нагоре.

И ето, след тези думи ние се изкачихме по-високо от третото небе, където видях и чух множество небесни сили, възпяващи и славословещи Бога. Ние се приближихме към някаква завеса, блестяща като мълния, пред която стояха велики и страшни юноши, подобни на огнен пламък; лицата им сияеха по-ярко от слънцето, а в ръцете си държаха огнени оръжия. Докато стоях със страх, видях безчислено множество небесни воини. И юношата, който ме водеше ми каза:

– Когато се отвори завесата, ще видиш Владиката Христа. Поклони се на престола на Неговата слава.

Като чух това, аз се зарадвах и затреперих, защото ме обзе ужас и неизказана радост. Стоях и гледах, очаквайки кога ще се отвори завесата. И ето, някаква пламенна ръка я отвори и аз, подобно на пророк Исаия, видях моя Господ,седнал на престол висок и издигнат … Около Него стояха серафими (Ис. 6:1, 2). Той беше облечен в пурпурна одежда; Лицето Му беше пресветло, а очите Му ме гледаха с любов. Като видях това, паднах на колене пред Него, покланяйки се на пресветлия и страшен престол на Неговата слава. Каква радост ме обзе при съзерцаването на Неговото лице, не може и с думи да се изкаже. Аз лежах в трепет пред моя Владика, изумявайки се на безмерното Му милосърдие, с което Той допусна мене, нечестивия и грешния, да застана пред Него и да съзерцавам Божествената Му красота. Размисляйки за своето недостойнство и съзерцавайки величието на моя Владика, аз се умилявах и си повтарях думите на пророк Исаия: горко ми! защото съм човек с нечисти уста, а се удостоих да видя с очите си моя Господ (Ис. 6:5 слав.). И чух моя премилосърден Творец, Който изрече със Своите пресладки и пречисти уста три Божествени слова, които така усладиха сърцето ми и го разпалиха с любов, че от духовната топлина целият се топях като восък, и над мене се изпълниха Давидовите думи: сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност (Пс. 21:15).

После цялото небесно воинство изпя предивна и неизказана песен, а след това – сам не разбрах как – отново се намерих, че ходя из рая. И размишлявах за това, че не видях Пречистата Владичица Богородица. Тогава видях мъж, светъл като облак, който носеше кръст и казваше:

– По-светлата от небесните сили ли искаше да видиш? Но Нея я няма тук. Тя е отишла в многоскръбния свят – да помага на хората и да утешава скърбящите. Аз ти показах Нейното свято място, но сега няма време, защото ти трябва отново да се върнеш там, откъдето си дошъл: така ти заповядва Владиката.

Когато казваше това, ми се стори, че сладко съм заспал; след това се събудих и се видях на същото място, където се намирах преди, лежащ в ъгъла. И се удивлявах на това, къде съм бил по време на видението и какво съм се удостоил да видя. Сърцето ми се изпълни с неизказана радост и аз благодарих на моя Владика, благоволил да ми яви такава благодат.

Това видение свети Андрей разказал преди смъртта си на своя приятел Никифор и го заклел да не го разказва на никого, докато не се освободи от връзките на тялото. Никифор усърдно умолявал светеца да му каже поне една от трите думи, които изрекъл Господ; но светецът не пожелал да открие това. Така свети Андрей, възнесен подобно на апостол Павел, видял това, което не е виждало тленно око, не е чувало смъртно ухо, и в откровение се насладил на такива небесни красоти, които човешкото сърце не си е и представяло (1Кор. 2:9.). И тъй като при откровението на небесните тайни не видял Пречистата Владичица Богородица, той се удостоил да я види на земята във видение във влахернската църква, когато Тя, дошла да помогне на хората, се явила във въздуха с пророците, апостолите и ангелските чинове, като се молела за хората и ги покривала с честния Си омофор. Като я видял, блаженият казал на своя ученик Епифаний:

– Виждаш ли молещата се Царица и Господарка на всички?

Епифаний отговорил:

– Виждам я, отче свети, и се ужасявам.

Като водел дивен живот, свети Андрей вършел много чудеса и претърпял много поругания и побои, както се разказва в отделна книга на неговото житие, написана от Никифор*. Той предричал бъдещето и обърнал към покаяние много грешници. След това се преселил във вечните обители**, до които още приживе бил временно възнесен; а сега, поселил се в тях навеки, ликува с ангелите и в блаженство предстои пред Бога, Единия в Три Лица: Отец и Син, и Свети Дух, на Когото се отдава слава во веки. Амин.

* В гръцкия оригинал на житието на свети Андрей Юродиви писателят в заключение казва: Аз, Никифор, причислен по милостта на Вседържителя Бога към иереите на великата църква на царстващия град, наречена София (Премъдрост Божия), написах чудното и достославно житие на честния в светиите отец Андрей, както го видях със собствените си очи и узнах от славния Епифаний, който след това беше архиерей. Бел.ред.

** Свети Андрей Юродиви починал на 66-годишна възраст, около 936 година. Бел.ред.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) насв. Димитрий Ростовски.

 

 

Из проповед в деня на св. Андрей

Един друг човек навсякъде се хвалел, че бил християнин, а не обичал да посещава църквата и да се моли. Свети Андрей го срещнал на улицата и го изобличил пред всички на висок глас:

– Казваш, че си християнин, а не влизаш в църква. Ние се молим в храма, а ти или спиш, или се занимаваш с други неща. Ако пък се отбиеш в църква, прекръстваш се и веднага излизаш. Знай, че Божията благодат няма да почива над тебе, ако не оправиш пътя си! (Из житието на св. Андрей)

…Братя и сестри, и днес мнозинството от хората приличат на изобличения от свети Андрей лъжехристиянин. Твърдят, че са християни, че са вярващи, а в църква не стъпват или се отбиват само да запалят свещи на някой голям празник, или пък идват в храма със своите претенции, с мисълта, че Бог и Църквата са им длъжници. Често подобни хора се оправдават със заетостта си, с битовите си проблеми, с отдалечеността на храма, с дългото богослужение, с това, че не разбират църковните служби и богослужебния език. Те не знаят основни верови истини, Господнята молитва, Символа на вярата, нямат интерес и към извършващите се в Църквата богослужебни чинопоследования. Извиняват вопиющата си религиозна неграмотност с дългите години на господстващ атеизъм, с това, че никой не ги е учил на истините на вярата, но с това само се опитват да прикрият липсата си на интерес и на желание да се потопят във вярата. Днес има достатъчно популярна православна литература, която е достъпна за всеки интересуващ се.

Такива хора свеждат Православието до национална и домашна традиция, до набор от външни обреди и жестове, възприемат духовниците като ритуалчици, отслужващи неразбираеми за тях „церемонии“, отнасят се пренебрежително към църковния ред и правила, към установените от светата Църква пости.

Има и християни, които сравнително често идват в църквата, но не са се докоснали до вярата в глъбините на сърцата си, не са приели Христовия дух на любовта. Такива хора се опитват да прикрият с външното си благочестие отсъствието на активен вътрешен духовен живот. На изповед те често се оплакват от другите и желаят да демонстрират своята мнима „праведност“. Такива „праведници“, които не виждат никакви грехове в себе си, често проявяват бездушие, егоизъм и лицемерие към околните, изпадат в религиозно самодоволство и самоуспокоение, които са ясни признаци за тяхната отдалеченост от Бога и Църквата.

Пътят към Бога е непрестанен процес и тук няма място за самоуспокоение. „Който мисли, че стои, нека гледа да не падне“ (1 Кор.10:12) – предупреждава св. ап. Павел. Само ако съзираме собствената си духовна нищета и смирено изповядваме греховете си, можем да вървим напред по пътя на спасението. Прочие, както ни наставлява Спасителят, да бъдем будни и да се молим, за да не паднем в изкушение (вж. Мат.26:41). Амин.

Свещ. Йоан Карамихалев
Двери на Православието